Какво е артериална хипертония?

Есенциалната артериална хипертония е един от основните лечими сърдечносъдови рискови фактори. Артериалната хипертония се диагностицира, когато при многократни измервания в лекарския кабинет се получат стойности от 140/90 mmHg или по-високи. Диагнозата трябва да се потвърди чрез 24-часово амбулаторно наблюдение на кръвното налягане или чрез измерване в домашни условия. Трябва да се разгледат и други рискови фактори и увреждания на крайните органи. Според настоящите европейски насоки целевото кръвно налягане за всички пациенти, включително тези със захарен диабет или бъбречна недостатъчност, е <140/90 mmHg. Ако лечението се понася добре, при повечето пациенти се препоръчва по-нататъшно понижаване на кръвното налягане до определена долна граница.

Основните нефармакологични мерки срещу високото кръвно налягане са намаляване на солта в храната, избягване на прекомерната консумация на алкохол, спиране на тютюнопушенето, балансирана диета, физически упражнения и намаляване на теглото. Лекарствата от първа линия за артериална хипертония включват дългодействащи дихидропиридинови блокери на калциевите канали, инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим или ангиотензин-рецепторни блокери и тиазидоподобни диуретици. Минералкортикоид-рецепторните блокери са ефективни при пациенти, чието кръвно налягане не може да бъде приведено в приемливи граници с лекарствата от първа линия.

При повечето пациенти с есенциална хипертония кръвното налягане може да бъде добре контролирано и сърдечно-съдовият риск намален чрез комбинация от промени в начина на живот и антихипертензивни лекарства от първа линия.

Световната здравна организация изчислява, че 54% от инсултите и 47% от случаите на исхемична болест на сърцето са пряко следствие от високото кръвно налягане, което по този начин заема своето място сред основните рискови фактори за сърдечносъдова заболеваемост и смъртност. Намаляването на честотата на инсултите през последните десетилетия се дължи в голяма степен на намаляването на кръвното налягане. Въпреки че епидемиологичната връзка между високото кръвно налягане и сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност е добре известна и въпреки факта, че съществуват достатъчно доказателства, които оправдават антихипертензивното лечение, кръвното налягане често не се контролира адекватно. Или кръвното налягане не се измерва, или лекарят не реагира при повишени стойности на кръвното налягане, или лечението не се провежда оптимално, или пациентът не приема редовно необходимите лекарства.

При пациентите, които страдат от резистентна на лечение артериална хипертония, кръвното налягане не може да бъде адекватно контролирано, дори ако пациентът приема редовно предписаните му лекарства. При пациентите с есенциална хипертония нито един от наличните понастоящем клинични методи не може да открие конкретна причина за повишеното кръвно налягане. Вторичните видове хипертония изискват специфични диагностични и терапевтични подходи (напр. феохромоцитомът трябва да бъде резециран) и няма да бъдат разглеждани тук. По-нататък ще направим преглед на епидемиологията и патофизиологията на есенциалната артериална хипертония и ще изведем препоръки за лечението на засегнатите пациенти.

Патофизиология

Повишеното кръвно налягане би трябвало да се дължи на повишен сърдечен дебит, повишено периферно съдово съпротивление или на комбинация от двете. Всеки от тези механизми се регулира на свой ред от хемодинамични, нервни, хуморални и бъбречни процеси, които се различават по своя принос при отделните индивиди. С напредването на възрастта преобладаващата причина за хипертонията обикновено е повишеното периферно съдово съпротивление, често в комбинация с повишена твърдост на съдовете, което се проявява клинично като изолирана систолна хипертония. Фамилната групираност предполага генетично предразположение, чието взаимодействие с факторите на околната среда, като прием на сол и калории и степен на физическо натоварване, в крайна сметка определя колко силно ще бъде повишаването на кръвното налягане.

Диагностична оценка и скрининг

В настоящите си актуализирани съвместни насоки за диагностика и лечение на артериалната хипертония Европейското дружество по кардиология и Европейското дружество по хипертония запазват праговата стойност = 140/90 mm Hg за определяне на високо кръвно налягане при измерване в лекарския кабинет. Трябва да се направят поне три измервания в продължение на няколко дни, с 1-2 минути между измерванията и с 3-5 минутна пауза преди измерването на кръвното налягане при седнал пациент. Трябва да се поддържат оптимални условия за измерване на кръвното налягане. Измерванията на ръката при пациенти с обиколка на ръката 22-32 см се правят със стандартен маншет (широк 12-13 см, дълъг 35 см); за по-едра горна част на ръката се предлагат маншети, които са широки 15-18 см. Когато кръвното налягане се измерва за първи път, то трябва да се измери на двете ръце. Ако разликата в стойностите, получени от двете ръце, е >20 mmHg систолично или >10 mmHg диастолично, трябва да се изключат следните потенциални причини, а ако кръвното налягане е по-ниско на лявата ръка, трябва да се разгледа възможността за стеноза на аортния провлак.