Алергология

  • д-р Елена Петкова

    д-р Елена Петкова

    Опит: над 15 години

    Д-р Елена Петкова завършва медицина във Варненския медицински университет през 2005 година. През 2015 година придобива специалност по клинична алергология в Софийския медицински университет. От 2022 година е член на екипа в ДКЦ Конвекс и преглежда пациенти с тежка астма, хронична уртикария, ангиоедем и атопичен дерматит. От 2012 година е преподавател в Катедрата по алергология при УМБАЛ „Александровска“. В настоящия момент е началник на Отделението по имунопатология в Клиниката по алергология на Университетска Многопрофилна Болница Активно Лечение „Александровска“. Автор е на множество научни статии, публикувани в международно медицински списания.

  • Доц. Анна Валериева

    Доц. Анна Валериева, дм

    Опит: над 11 години.

    Доц. д-р Анна Валериева е специалист по алерголог в София с над 11 години опит. Преподавател към Катедрата по алергология, Медицински университет София, УМБАЛ Александровска от 2015 г. Провежда специализация при проф. Marco Ciccardu в Университета в гр. Милано, Италия. Извършва прегледи, алергологични тестове и лечение на пациенти с алергични заболявания – остра или хронична уртикария, наследствен и придобит ангиоедем, бронхиална астма, респираторна, медикаментозна, хранителна и инсект алергия. От 2020 година е част и от екипа специалисти на ДКЦ Конвекс. Осъществява прегледи на български и английски език.


Алергология

Алергологията е медицинска специалност, която се занимава с диагностика, лечение и превенция на алергии и свързаните с тях заболявания. Алергиите са реакции на имунната система към обикновено безвредни вещества, наречени алергени. Тези алергени могат да включват полени, прах, храна, лекарства, ухапвания от насекоми и други.

Основните задачи на алергологията включват:

  1. Диагностика: Извършване на тестове за определяне на специфичните алергени, които причиняват симптомите при пациента. Това може да включва кожни тестове, кръвни тестове и провокационни тестове.
  2. Лечение: Разработване на план за управление на алергиите, който може да включва избягване на алергените, приемане на медикаменти (антихистамини, кортикостероиди и др.) и имунотерапия (алергични ваксини).
  3. Образование: Информиране на пациентите за техните състояния, как да избегнат алергените и как да реагират при алергични реакции.
  4. Изследвания: Провеждане на научни изследвания за по-добро разбиране на механизмите на алергичните реакции и разработване на нови методи за диагностика и лечение.

Алергологът е лекар, специализиран в областта на алергологията, който работи с пациенти за справяне с различни алергични състояния като астма, ринит, екзема, хранителни алергии и анафилаксия.

Алергологията лекува широк спектър от заболявания, свързани с алергични реакции и имунната система. Основните заболявания, които се лекуват в тази медицинска специалност, включват:

  1. Алергичен ринит: Възпаление на носната лигавица, предизвикано от алергени като полени, прах, плесени или животински пърхот. Симптомите включват кихане, сърбеж, запушен нос и хрема.
  2. Астма: Хронично възпалително заболяване на дихателните пътища, което може да бъде предизвикано или утежнено от алергени. Симптомите включват кашлица, хрипове, затруднено дишане и стягане в гърдите.
  3. Атопичен дерматит (екзема): Хронично кожно заболяване, характеризиращо се със сърбеж, зачервяване и обриви, което често е свързано с алергии.
  4. Уртикария (копривна треска): Временни обриви по кожата, които предизвикват сърбеж и могат да се появят поради алергични реакции към храна, лекарства, ухапвания от насекоми и други фактори.
  5. Анафилаксия: Тежка и животозастрашаваща алергична реакция, която може да бъде предизвикана от храна, лекарства, ухапвания от насекоми и латекс. Симптомите включват затруднено дишане, подуване, рязко спадане на кръвното налягане и загуба на съзнание.
  6. Хранителни алергии: Алергични реакции към различни храни, които могат да включват сърбеж, подуване на устата и гърлото, стомашно-чревни симптоми и анафилаксия.
  7. Лекарствени алергии: Алергични реакции към определени лекарства, които могат да предизвикат обриви, уртикария, анафилаксия и други симптоми.
  8. Алергичен конюнктивит: Възпаление на конюнктивата (лигавицата на окото), причинено от алергени. Симптомите включват зачервяване, сърбеж, сълзене и оток на очите.
  9. Алергии към насекоми: Реакции към ухапвания или ужилвания от насекоми като пчели, оси, мравки и други. Тези реакции могат да варират от локализирани обриви до тежка анафилаксия.
  10. Алергии към домашни любимци: Алергични реакции към пърхот, слюнка или урина на домашни животни като котки, кучета, птици и други.

Тези заболявания и състояния се управляват и лекуват с помощта на различни методи, включително медикаменти, имунотерапия, промени в начина на живот и избягване на известните алергени.

Заболеваемостта от алергични заболявания в България, както и в други страни, се увеличава през последните десетилетия. Точните статистически данни за България обаче могат да варират и е важно да се вземе предвид контекста и методологията на проучванията. Ето някои общи насоки и сравнения:

Алергология

  1. Алергичен ринит: Според различни изследвания, честотата на алергичния ринит в Европа варира между 10-20% от населението. В България тази честота е сходна, като някои изследвания показват, че около 15-20% от населението страда от алергичен ринит.
  2. Астма: В Европа приблизително 5-10% от възрастното население страда от астма. В България данните са сходни, като се оценява, че около 7-8% от възрастното население има астма.
  3. Атопичен дерматит: Честотата на атопичния дерматит в развитите страни е около 10-20% при деца и 1-3% при възрастни. В България данните са в тези граници, с около 10-15% при деца и по-малка честота при възрастни.
  4. Хранителни алергии: В Европа честотата на хранителните алергии варира между 2-4% при възрастни и 4-8% при деца. В България тази честота е сходна.
  5. Анафилаксия: Анафилаксията е сравнително рядка, но сериозна алергична реакция. В Европа честотата на анафилаксия варира между 1-3 случая на 10 000 души годишно. В България данните са подобни.

Сравнявайки тези данни с други части на света, може да се каже, че заболеваемостта от алергични заболявания в България е сходна с тази в други европейски страни и развитите страни в света. В развиващите се страни обаче, честотата на алергичните заболявания може да е по-ниска, но тенденцията също е към увеличаване.

Трябва да се отбележи, че различни фактори като урбанизация, замърсяване на околната среда, промени в начина на живот и диетата могат да влияят на честотата на алергичните заболявания. Информацията за България и другите страни трябва да се интерпретира в контекста на тези фактори и локалните условия.