Специално интервю с професор Дърленска – професор в Катедрата по фармакология и токсикология в Медицински университет, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания – част от екипа на ДКЦ Конвекс.
Проф. Дърленска, като председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания, може ли да споделите какво показват последните статистически данни по въпроса за затлъстяването в детската възраст?
Последният доклад на Световната Здравна Организация (СЗО) показа, че 1 от 3 деца в предучилищна възраст страда от наднормено тегло или затлъстяване в Европейския регион или 29% от децата на възраст между 7-9 години живеят с наднормено тегло и затлъстяване. За България данните показват, че при момчетата в същата възрастова категория 32% са с наднормено тегло, вкл. 15% са със затлъстяване, докато при момичетата 29% са с наднормено тегло, вкл. 12% със затлъстяване. Според прогнозата на Световната федерация по затлъстяване честотата на затлъстяване сред момчетата (деца и юноши) ще нарастне от 10% на 20%, а при момичетата от 8% на 18% до 2035 г. спрямо честотата от 2020 г.
Можем ли да говорим за епидемия от затлъстяване?
СЗО от години алармира за „тихата“ епидемия от разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването сред децата и възрастните, което още повече се изостри и по време на пандемията от коронавирус. Данните еднозначно доказаха, че хората, страдащи от наднормено тегло и затлъстяване по-тежко изкарват заболяването, имат повече усложнения, по-дълъг болничен престой, както и се наблюдава повишен летален риск сред тях. Прогнозата е, че до 2030 г. с 60% ще се увеличи разпространението на детското затлъстяване по света.
Основните фактори за затлъстяването в детска възраст в общи линии са ясни, но все пак бихте ли ги обобщили накратко? Кой според вас е водещият?
Детското затлъстяване се е удвоило в последните 10 години. Затлъстяването може да повлияе на здравето на детето-психическо, физическо и емоционално, както и върху неговото самочувствие. Основните рискови фактори за детското затлъстяване са свързани с генетичната предразположеност (от 40-70%), факторите на средата (от 30-60%) и индивидуални фактори. От рисковете от околната среда най-важните са факторите от страна на храненето като нередовното хранене, пропускане на закуската, състава на храните, големината на порцията, приема на напитки, съдържащи захар и глюкозо-фруктозен сироп, хранене пред телевизора, ниската физическа активност и обездвижването, особености на чревната микробиота, продължителността на съня, семейството като модел на подражание. Нашето сдружение участва в Европейски проект за превенция на детското затлъстяване сред деца от 6-9 годишна възраст. Това, което установихме като голям проблем за децата в България е времето, прекарано пред екран. В България децата изкарват средно 26 часа пред екран/ седмично, за разлика от децата в Белгия и Холандия, които изкарват пред екран 14 часа/ седмично. И разбира се и за този фактор има препоръки, създадени от СЗО: до 3 годишна възраст – без никакъв екран, от 3 до 6 години – максимално 1 час/ дневно и от 7 до 18 години – до 2 часа екран/ дневно.
В тази връзка вече 10 години организираме ежегодно „Училище за здраве – за деца, родители и учители“ за една седмица в к.к. Албена. Всяка година темите на лекциите и кулинарните работилници са съобразени с детското здраве и превенцията на затлъстяването. За шест дни децата преминават обучение с родителите и/или учителите си за принципите на здравословния начин на живот – балансирано хранене, съчетано с физическа активност и добър сън.
Проблемите, свързани с прекомерното стоене пред екран освен с когнитивните функции, концентрацията, съня и възможните очни усложнения водят до обездвижване, голям прием на пакетирани храни и напитки, т.нар. ултра обработени храни с ниска хранителна стойност, но с високо съдържание на захар, сол, подобрители на вкуса и наситени мастни киселини, промяна във вкусовите предпочитания и до 100% риск от затлъстяване.
Най-новите разбирания по отношение на биологията на затлъстяването бяха представени на последния 30ти Европейски конгрес по затлъстяване, който се проведе от 17-20 май тази година в Дъблин. Проф. Рут Лоос от Университета в Копенхаген обясни, че теглото при раждане не представлява предиктор за теглото по-късно във възрастта. В детска възраст 50% от децата със затлъстяване стават възрастни хора, страдащи от затлъстяване. Докато 80% от юношите със затлъстяване стават възрастни със затлъстяване. Проф. Лоос изтъкна, че ранната идентификация на рисковете е ключова в превенцията и справянето със затлъстяването. Това според нея е възрастта между 2 и 8 години. Друг важен акцент от конгреса бе мерките срещу маркетирането на нездравословни храни сред децата по време на гледане на детски филми и играене на видео игри.
Каква според вас е ролята на педиатрите в превенцията и лечението на затлъстяването?
Педиатрите и общопрактикуващите лекари-педиатри са основните лекари, които се сблъскват с проблема затлъстяване в детска възраст, както и усложненията на това хронично, рецидивиращо заболяване. Общопрактикуващите лекари-педиатри са първите лекари, които обучават и насочват родителите към правилното хранене на децата и активния начин на живот, в съответствие с различните периоди на детската възраст. Те са експертите, които трябва да стимулират и мотивират майката да кърми. По възможност това да бъде ексклузивно кърмене до 4-6 месец на бебето, тъй като научните данни са доказали протективния ефект на кърменето спрямо развитието на затлъстяване, както и на други заболявания като например атопичния дерматит. Те трябва да обръщат внимание на родителите за времето, което децата могат или не могат да прекарват пред екран, какви са рисковете от това, да проследяват ръста и теглото на детето и да дават адекватна, базирана на научни изследвания здравна информация, касаеща здравето на децата и юношите и да дават насоки по отношение на вредните навици като тютюнопушене, алкохол, прием на различни забранени субстанции и т.нар. „дизайнерски“ дроги.
Каква е вашата визия – какви мерки трябва да се вземат по отношение на борбата със затлъстяването? Не трябва ли това да бъде държавна политика?
Разбира се, че това трябва да бъде държавна политика, за да достигне до всички деца и юноши. Моите виждания са вдъхновени от трите основни мерки, които СЗО-Европа идентифицира и представи на 10 май тази година в Загреб по време на състоялата се среща за превенция на детското затлъстяване в Европейския регион на първите съпруги на 16 европейски лидери, инициирана от първата дама на Хърватия Д-р Саня Миланович.
На първо място е фокусът върху превенцията на затлъстяването. Усилията, за да се намали детското затлъстяване трябва да започнат рано – още по време на бременността и в ранното детство или първите 1000 дни. Превенцията включва правилно хранене във всички периоди на детската възраст. Всички усилия трябва да се осъществяват във вкъщи, училищата и обществото.
На второ място са държавните мерки, които да регулират хранителната индустрия. Най-ефективните мерки за борба с детското затлъстяване включват увеличение на данъците върху пакетираните сладки и солени храни и напитки, изискване на ясни и разбираеми етикети върху храните и напитките и ограничаване на маркетирането на нездравословни храни на децата.
Третата мярка е свързана с промотирането на активен начин на живот. Това включва условия за спорт: игрища, спортни площадки, фитнес за деца на открито и достатъчно часове по физическо възпитание в училищата, както и ясни послания в подкрепа на активния начин на живот през целия живот. И непрестанна промоция на здравето чрез обучения по здравословно хранене и активен начин на живот в детските ясли, детските градини и училища, както и здравна информация за вредите от тютюневите и бездимни изделия, алкохола върху здравето на децата.
ЗАПАЗЕТЕ ЧАС ОНЛАЙН