Какво представлява заболяването?
Непоносимост към лактоза / Цьолиакия е едно от най-често срещаните заболявания в областта на диетология и нутриционистика. То има съществено значение за здравето и качеството на живот на пациентите.
Важно е да се знае, че това са две различни състояния с различен механизъм. Непоносимостта към лактоза се дължи на недостиг на ензима лактаза в тънкото черво. В резултат лактозата не се разгражда правилно и причинява стомашно-чревни оплаквания. Цьолиакията е автоимунно заболяване, при което приемът на глутен води до увреждане на лигавицата на тънкото черво. Това увреждане нарушава усвояването на хранителните вещества и може да доведе до системни усложнения.
Причини и рискови фактори
Причините могат да бъдат различни – генетични, хормонални, инфекциозни, автоимунни или свързани с начина на живот.
При непоносимост към лактоза най-често става дума за първичен генетично обусловен спад на лактазната активност след детска възраст. Състоянието може да бъде и вторично, след инфекции, възпалителни заболявания на червата или хирургични интервенции. Цьолиакията има силна генетична основа и е свързана с носителство на HLA-DQ2 или HLA-DQ8. Рискът е по-висок при хора с фамилна анамнеза и при наличие на други автоимунни заболявания като тиреоидит или диабет тип 1.
Симптоми
Основните симптоми включват промени в общото състояние, характерни клинични признаци и специфични оплаквания, които трябва да бъдат диагностицирани от специалист.
При непоносимост към лактоза симптомите се появяват след прием на млечни продукти. Най-чести са подуване, газове, коремна болка и диария. Оплакванията обикновено започват до няколко часа след хранене. При цьолиакия симптомите могат да бъдат по-разнообразни. Наблюдават се хронична диария, загуба на тегло, анемия, умора и дефицит на витамини. При някои пациенти има извънчревни прояви като кожен обрив тип дерматит херпетиформис, остеопороза или забавен растеж при деца.
Диагностика
Диагностиката включва клиничен преглед, лабораторни изследвания, образна диагностика и при необходимост генетични или специализирани тестове.
При съмнение за непоносимост към лактоза се използва водороден дихателен тест или елиминационна диета с последващо проследяване на симптомите. За диагностика на цьолиакия се изследват специфични антитела, най-често анти-тъканна трансглутаминаза IgA, както и общ IgA. При положителни резултати се препоръчва ендоскопия с биопсия на тънкото черво за потвърждение. Важно е пациентът да приема глутен преди изследванията, за да не се получат фалшиво отрицателни резултати.
Лечение
Лечението зависи от вида и стадия на заболяването и може да включва медикаментозна терапия, хирургични методи, физиотерапия, диета или комбинация от подходи.
При непоносимост към лактоза основният подход е ограничаване или индивидуално адаптиране на приема на лактоза. Някои пациенти понасят малки количества без изразени симптоми. Възможно е използване на ензимни добавки с лактаза. При цьолиакия лечението е стриктна и доживотна безглутенова диета. Дори малки количества глутен могат да поддържат възпалението. Проследяването включва контрол на антителата и оценка на хранителния статус.
Кога да потърсите лекар?
Не отлагайте консултация при продължителна диария, необяснима загуба на тегло, хронична умора или анемия. Ранната диагноза предотвратява усложнения като тежки хранителни дефицити и костни увреждания. Самолечението с изключване на цели хранителни групи без медицинска оценка не е препоръчително.
Профилактика
Превенцията включва здравословен начин на живот, редовни профилактични прегледи и ранна консултация с лекар при първи симптоми.
За професионална консултация и комплексна грижа посетете МЦ Конвекс или нашата специализирана страница за Диетология .